тероризъм

Тероризъм (от латински: terror – страх) е понятие без приета международна дефиниция.[1][2] Потърпевшите от терористичните актове могат да бъдат висши длъжностни лица; военни; хора, които обслужват интересите на правителствата; или обикновени граждани. Примери за терористични актове срещу висши длъжностни лица са редица политически убийства, извършени от руските революционери в края на 19 век, както и убийствата на президентите на САЩ. Терористичните актове срещу военни дейци преливат в партизанска война. Тези актове, в зависимост от гледната точка, имат позитивен или отрицателен заряд. Някой, който е смятан за терорист от едни, същевременно е считан за борец за свобода от други. Насилието срещу обикновените граждани най-често е осъждано като проява на „тероризъм“.
Терористичните актове могат да бъдат извършени от отделни хора, от групировки, или дори от държави, като за тях това е алтернатива пред директното обявяване на война. Държавите, които подпомагат или се занимават с използването на насилие срещу обикновени граждани, употребяват неутрални или положителни думи, за да характеризират своите бойци — като например борци за свобода, патриоти или паравоенни.
Някои политически атентати се определят от някои автори като (част от) терор.
Дефиниции
Въпреки че липсват дефиниции, установени с международни договори, налице са научни определения за тероризъм.
Като тероризъм се разбират насилие и акции на насилие (като напр. отвличания, атентати, удари със взривни вещества) срещу политическия ред, за да се постигне политическа промяна. Терорът служи като средство за натиск и преди всичко трябва да разпространи несигурност или страх или да създаде симпатия или готовност за подкрепа..[5] Тероризмът не е военна стратегия, а основно комуникационна стратегия.[6] Въпреки че терористите се стремят към промяна на съществуващия ред, те не завземат територия по военен начин (като напр. партизаните Guerillero), а искат да завладеят мисленето.

Понякога като тероризъм обобщаващо се назовават лицата или групите, които извършват покушения (терористи, респ. терорни организации), напр. в понятия като „международен тероризъм“ или „радикално левия тероризъм“. Понятието държавен терор/ държавен тероризъм обозначава налагането на страх у гражданите пред монопола на властта за стимулиране на покорство пред закона и държавно организирани актове на насилие, които нямат законово основание.
Термините тероризъм, терорист и тероризирам са използвани за първи път през 18 век за определяне на насилствена мярка на правителството.[7] Във връзка с Френската революция е бил провъзгласен Терор на конвента от 1793 до 1794 г., когато правителството убивало или задържало всички причислявани като контрареволюционни лица.
Едва от 80-те години на 20 век свързаването на тероризма с масмедиите го превръща във световна политико-военна стратегия.
Според Bockstette тероризмът е продължителна и тайно действаща борба ан всички нива чрез съзнателно създаване на страх чрез тежко насилие за постигане на собствени политически цели; чрез частично незачитане на съществуващите конвенции за водене на война; има стремеж към максимална публичност; затова създаването на страх е важна част от дефиницията.[6] Според Bockstette тероризмът може да е част от асиметричен конфликт с малки ресурси срещу явно превъзхождащ сила. Често терористическите групи се рекламират като партизани, принудени да водят партизанска война с нетрадиционни средства поради военната си слабост. За разлика от партизаните те обикновено не са в състояние да спечелят директна военна конфронтация и я избягват, тъй като имат по-малък брой бойци и въоръжение; за разлика от партизаните обръщат внимание не на физическите, а на психическите последици на нападенията си.
„Партизанинът [...] завладява пространството, за да обхване по-късно мисленето, терористът завладява мисленето, защото не може да овладее пространството.“ според Франц Вьордеман.[8] Това обаче не не изключва възможността междудържавните войни и партизаните да използват терористични методи.
Според дефиницията на Кофи Анан за тероризъм се касае при онези действия, които са насочени към причиняването на смърт или телесни повреди на цивилни лица, а не на воюващи, с цел да се сплаши населението или да се принуди международна организация или правителството да извършат или да не извършат нещо. При това не е необходимо да се дискутира дали държавите биха могли да се обвинят в тероризъм, тъй като неограничената употреба на въоръжена сила от страна на държава срещу цивилно население вече е забранено от международното право.